May 25, 2008, 12:19 AM  

Справедливост

  Poetry
602 0 0

Справедливост

 

Беше деяние погрешно,

беше грешка човешка.

Беше грешник наречен,

беше присъда горчива.

 

Молеше се за милост,

молеше се за прошка.

Молеше се без душа,

молеше се напразно.

 

Сега се разкайваш,

сега осъзнаваш болката.

Сега е късно да се върнеш,

сега е след години.

 

Беше грешка човешка,

беше присъда тежка.

Беше разкаяние горчиво,

беше така справедливо.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....