Спрете да мечтаете... мечтите убиват
Сляпа и бясна търся път в мрака,
сама в сърцето на самотата.
Наивно вървя към смъртта, а тя усмихната чака
да изпълни с моите писъци тишината.
С малки хищни ръце ми отнеха душата
и доволни ТЕ пиха кръв от моя страх,
жестоко ме давиха в стенанията на сърцата
и превърнаха всяка усмивка на прах.
Скрити бяха ТЕ зад нежни маски,
убиваха ме бавно със своите ласки.
Хванаха ме с лъжата си жестока,
потопиха ме в река от кръв много дълбока.
Достигнах дъното, с чувства разрушени,
усетих мъртвите души, грозно наранени,
видях в тях пламъците на живота потушени.
Без да усетя ТЕ ме бяха убили,
с измами нежността бяха разрушили,
всичко истинско и чисто бяха умъртвили.
ТЕ са затворили пътя към светлината
и толкова време потъвах в тъмнината,
без да зная са ме тровели с сълзите,
ТЕ са просто... мечтите.
© Димитрина Иванова All rights reserved.
.Но стиха ми хареса!
