Сляпа и бясна търся път в мрака,
сама в сърцето на самотата.
Наивно вървя към смъртта, а тя усмихната чака
да изпълни с моите писъци тишината.
С малки хищни ръце ми отнеха душата
и доволни ТЕ пиха кръв от моя страх,
жестоко ме давиха в стенанията на сърцата
и превърнаха всяка усмивка на прах.
Скрити бяха ТЕ зад нежни маски,
убиваха ме бавно със своите ласки.
Хванаха ме с лъжата си жестока,
потопиха ме в река от кръв много дълбока. ...