Спусък в тревата
Стръмна стрелба по…
сълзата на спусъка
мигом отекна и хапещо спря.
Тихи надежди, бездомни залутаха.
Пръсна дихание, нейде се свря.
Тъжна тревата, отъпкано трепваща,
ръсна стенание, стреснато сви
прашните мигове; лято нашепваща;
длан, недочакана; празни нощви.
Дръпна се мерникът
нейде към нищото.
Капна сълзата, нощта я пое.
Срина се спусъкът, сам на стрелбището.
Глух, се зачуди: "Какво?" и "Кое?"
© Дияна Ханджиева All rights reserved.
