Mar 11, 2008, 8:09 AM

Спя до най-красивата жена на света

2.4K 0 12

От  две години спя

до най-красивата жена на света
и даже съм сигурен, че тя ме обича.

Обожавам да вдишвам нюансите
на телесната и топлина,
докато я събличам или обличам.

Не зная с какво съм заслужил
този дар на съдбата -
най-красивата жена на света

 до мен да притихва!

Да се шмугваме сгушени
в пазвите на съня.
Толкова сме си свикнали!

Цял живот си мечтаех да срещна
най-красивата жена на света,
а ти я изпрати в леглото ми, боже!

Но един съществен въпрос
винаги ще ме тревожи:
непременно ли трябваше

да съм неин баща?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • От любимите ми стихове!!! Не за първи път го чета...но всеки път му се радвам много! Поздрави!
  • Това е невероятно... Нямаше конкуренция и спечели Ерато...Поздрави приятелю. Май скоро ще се видим...Но дотогава само ще се четем и усещаме...
  • Приказно красиво,Краси!И дай Боже всекиму...Поздравления!
  • Поантата е пленяваща!
    Поздрав и добре дошъл!
  • Поздравления и от мен. Не чета много поезията тук. Обикновено на посоки. Радвам се, че попаднах на този стих. Много мил. Много нежен. Интересно написан.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....