Спяща муза
Спи музата ми зимен сън.
На пръсти ходя покрай нея.
Така студено е навън,
при мен поне сърцето грее.
Сънува нещо и шепти,
но думите до мен не стигат.
На сън с клепачите трепти,
като разлистваща се книга.
Прекрасна е. Струи талант
от поетичното и тяло.
Косите и са златен кант,
обграждащ челото и бяло.
Не искам да я будя. Не!
Записвам всичко. Тя бълнува.
Пред нея съм на колене.
Очаквам принц. Да я целува.
Ще се събуди някой ден.
Дали при мен, дали при тебе
стихът ще дойде вдъхновен
и ще изплаче като бебе.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
