Спяща тишина
Спяща тишина
Спящата тишина... стихнато в очите ми вали,
мислите ми диви, боси... пътища сплетени с бодли,
кръстосани леят се в танцуващ ромон... търся те... боли
в ума ми... пак те губя... рисувам изгрев в съхнали сълзи.
Спяща тишина... душата ми е вик, крясък със следа
необуздана... влюбен ден пълзи... в забраните горя,
в препускащите дни в ритуален обред, минутите броя
на неотболена самота... в пътища трънливи пак вървя.
Спяща тишина... в мъжките ти длани искам жадно да горя,
блудно нощите да паря, да разкъсвам с мечтите си съня.
Лунно в нощ се вричам, клетвена приплъзвам се в зората
в нея дишам те... в изгрева, в далнината...
Спяща тишина... вик на уморени еднокрили птици,
стихната зора, в заклинание на овехтели жрици.
Търсиш ли страстта изгаряща в мъжката ти длан
спомен от съня в нощта, разголена без свян!?
© Ванина Константинова All rights reserved.
