Sep 25, 2009, 1:49 PM

Спящият любим 

  Poetry
578 0 5
Сутрин е. Самотно рано.
Идват първите зари
да погалят с топлина
този, що до мене спи.
Легнал тихо тук, спокоен,
сякаш няма грехове...
А самият той е грях,
който силно ме зове.
Има нещо тъй-невинно
в тази спяща красота.
Страстната порочност крие
във червената уста. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Random works
: ??:??