checheguevara (Стефка Крушарова)
86 59
25.09.2009 г., 13:49 ч.

Спящият любим 

  Поезия
542 0 5

Сутрин е. Самотно рано.
Идват първите зари
да погалят с топлина
този, що до мене спи.
Легнал тихо тук, спокоен,
сякаш няма грехове...
А самият той е грях, 
който силно ме зове.
Има нещо тъй-невинно
в тази спяща красота.
Страстната порочност крие
във червената уста.
Дългите коси докосвам,
до  лицето ми сломени.
Всеки път ме омагьосват,
щом зората ги поеме
в свойта огнена премяна...
Сякаш пламват в мойте длани.
Нищо по-прекрасно няма
във мечтите ми желани.
Спи спокойно, мой любими...
Аз до тебе тихо бдя
и понякога неволно
те целувам със уста...
по челото и косите...
И по милото лице...
Просто, за да те усетя...
Ти не се събуждай, не!
Тихо аз ще те погледам, 
а сърцето ще тупти
пак преливащо от обич..
Спи, любими мой! Поспи...

© Стефка Крушарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??