Спящият любим
Сутрин е. Самотно рано.
Идват първите зари
да погалят с топлина
този, що до мене спи.
Легнал тихо тук, спокоен,
сякаш няма грехове...
А самият той е грях,
който силно ме зове.
Има нещо тъй-невинно
в тази спяща красота.
Страстната порочност крие
във червената уста.
Дългите коси докосвам,
до лицето ми сломени.
Всеки път ме омагьосват,
щом зората ги поеме
в свойта огнена премяна...
Сякаш пламват в мойте длани.
Нищо по-прекрасно няма
във мечтите ми желани.
Спи спокойно, мой любими...
Аз до тебе тихо бдя
и понякога неволно
те целувам със уста...
по челото и косите...
И по милото лице...
Просто, за да те усетя...
Ти не се събуждай, не!
Тихо аз ще те погледам,
а сърцето ще тупти
пак преливащо от обич..
Спи, любими мой! Поспи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
