Срамежливост...

Любовта се вселява в мен

и лесно завладява ме,

въздиша ме и я вдишвам,

и отвежда ме към щастието...

Без заглавия и титли,

без определения от енциклопедии

и речници,

с много отговори и въпроси,

но без нуждата

от това да попитаме и отвърнем

защо...

Подхожда и случва се естествено

и думите на са необходими,

без луди и почти невъзможни,

а може би и просто дела,

думите без живот, 

и без любов, те не създават реалността...