Apr 12, 2008, 6:03 PM

Сред нищото

  Poetry » Love
775 0 0

Сред нищото избягах да се скрия

от теб, от мен, от всичките лъжи,

сред нищото избягах да открия

как искам всичко пак да продължи.

Дълбоко в мене знаех, че това е краят,

че нямало е нищо между нас

вътре в теб отдавна нещо бе умряло,

а аз не исках да го изрека на глас.

Животът в теб изчезнал бе безследно,

а ти живееше по спомен ден след ден.

И всяка дума бе изричана безцелно

от някой друг, в тебе прероден.

А аз не исках дълго да повярвам,

че срещнала съм те в грешно време, в грешен свят,

а аз не исках дълго да повярвам,

че не може всичко пак да продължи.

И бягах сред нищото, за да се скрия

от теб, от мен, от всичките лъжи,

и бягах от болката, за да открия

дали без теб животът пак ще продължи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....