Сред шпалир от бели ружи
Там, където баба Ика
ходи да вари тръстика,
а пък дядо по чорапи
имитира – Хамурапи…
Няма вече никой вкъщи
да се радва, да се мръщи.
Щом луната се изпружи
сред шпалир от бели ружи.
Паяци разплитат мрежи
за мухи и таралежи,
даже горе, под чардака,
дето се сгъстява мрака…
Влиза вятърът на пръсти
като в църква да се кръсти,
между дядовата пушка.
И една заспала крушка.
Чувам баба да ме вика
от високата тръстика…
Докато дъждът се връща.
И небето става къща!...
© Георги Ревов All rights reserved. ✍️ No AI Used
