Среднощен блус
Очите ти са облаци в които
сънят ми ще се скрие в самота...
Безплодно сухи речните корита
Превръщат се от ручеи в блата!
Очаквам те ... като слънчасал - сянка,
жадувам те... като пустинята - вода...
Събуждаш във самотната ми дрямка
красивото във моята душа!
Плачи Небе - за всяка първа среща
умира във небето ни звезда!
И точно тъй - с ръката си гореща
Ще стопля с Обич твоята ръка...
Танцувай с мен когато листопада
напълни пак Светът ни с красота!
Целувай ме, тогава за награда
ще стихне вятъра във нашите крака...
Като дете копнеещо за ласка
при нас ще се завърне Радостта!
Красивото не носи грозна маска -
открий сърцето си, помахай му с ръка.
Плачи така - тъгата ти отива!
Но повече ти ходи Радостта!
На Любовта подхожда
да е дива!
Веригите подхождат
на Смъртта.
Небе, лептиш ми тайни тихо...
А ми се иска с теб да закрещя!
На сивите изглеждам малко психо!
Но за нормалните - градина със цветя.
В затворите на тягостната зима
сковала ме с окови - самота...
Аз зная, че ме чакаш, че те има
и любовта ще ни дари със Свобода.
© Ангел Милев All rights reserved.
