Feb 6, 2020, 5:32 PM

Среднощно лутане

  Poetry
798 0 0

Писък на жена
            В мрака на нощта
Тишината разруши

 

През къща или две
            Притихнало сърце
Своя ритъм промени

 

В сенките на мрака
            Отвориха се сякаш
Две уплашени очи

 

В тъмнината на нощта
            Изникнаха в ума
Забравени следи

 

Размисъл отложен
            Тежък и тъй сложен

Отново там душата озари

 

И в сянката тревожен
            Човекът сам, нищожен
Разнищен пак лежи

 

И все така се пита:
                        Защо ни има и кои сме?
            Имат ли смисъл моите дни?
Ала отговорите ги няма -
стената пак мълчи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...