Среща
От откъснати мигове бели ти направих букет,
сложих в джоба си няколко думи – бонбони.
Накривих си напереното със усмивка бомбе
и парфюма ти нежен по вятъра гоня…
Имаш скромен загар… и коси като тъмно море,
а ръцете ти – птици са две лекокрили…
Да поседнем за вечност във някое шумно кафе
и навън е дъждовно от чувства раними.
Имаш стилен костюм с пеперуда невидима – брошка,
и колан от пристегнати с мисли мечти.
Да отидем на кино във нашите болки среднощни –
трилърите напиращи в теб разкажи.
Аз не вярвах, че има любов, но Луната ми кима...
или май се напих от дъха ти свенлив.
Щом запалихме с устни душевната топла камина,
този огън във нас се превърна във стих.
© Михаил Цветански All rights reserved.
