Mar 10, 2017, 11:34 AM

Сродна душа 

  Poetry » Love
368 3 4
Ти си светло прозорче във края на сèлото,
и пътека във гъста гора,
глътка чай от омайниче нежничко,
разтопила леда във кръвта.
Ти си слънце сред моите залези,
крепък мост над сърдита река,
морски фар сред неонови лампи,
чиста капка във жадна земя.
Ти си стръкче надежда покълнало в себе си,
здрава стомна със жива вода,
моя част от две търсещи вечности.
Ти си моята сродна душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Random works
: ??:??