May 25, 2021, 4:24 PM

Стара брошка

  Poetry » Love
440 0 0

Стара брошка
 

Препрочитам стихове в писма
и римите с които те обичам,
връщам страници от стари времена,
а те ме връщат от едно отричане!

 

Пренесено след обида и тъга -
навярно боледувало и в двете,
днес стои на страница една
с молба -" от егото ми ги вземете!" 

 

И мислиш, че си сложил край
и преболедувал поредната раздяла,
и межди Не и Мога - 
си поставил строга запетая!?

 

Старото писмо обръща гръб,
но писано в сърцето ти остава
за любовта, която си избрал,
да бъде болка и любов голяма,

 

да я носиш, като стара брошка
направена за единична бройка,
с времето все по - скъпа става! 
Отричаш я - в теб мълви и оживява!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...