May 26, 2011, 3:53 PM

Стара любов

Poetry » Love

758 0 0

Ще ме стоплиш ли със погледа си пак,
ако някога се срещнем ний случайно,
в оная малка уличка на родния ни град,
където влюбените се целуват тайно...

Ще спреш ли, или ще подминеш...
Забързан, водещ малко внуче за ръка,
може би със спомена ще се разминеш,
неразпознал лицето на обичана жена...

Или с проблясъка на мисъл закъсняла
ще поздравиш все пак усмихнат любовта,
която някога бе дивна пролет бяла,
а сега в косите ни издъхва под снега...

¤ۣۜ๘●•Daisy Patton•●๘¤ۣۜ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0