Mar 17, 2008, 1:22 PM

Старата къща 

  Poetry
496 0 7
 

Таваните безмилостно прокапват,

особено във слънчевите дни,

когато шепите, поднесени парадно,

неволно свиват се в юмруци.

 

Изскърцва на умиране вратата,

отброява всеки влязъл силует

като пачка със омачкани банкноти

в ръцете на брадясал скитник.

 

Залостени в немитите прозорци,

душите на човеците кротуват

и гледат, трупат впечатления

с увисналите парцаливи длани.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??