Таваните безмилостно прокапват,
особено във слънчевите дни,
когато шепите, поднесени парадно,
неволно свиват се в юмруци.
Изскърцва на умиране вратата,
отброява всеки влязъл силует
като пачка със омачкани банкноти
в ръцете на брадясал скитник.
Залостени в немитите прозорци,
душите на човеците кротуват
и гледат, трупат впечатления
с увисналите парцаливи длани.
© Мария Василева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
