Старата къща
Таваните безмилостно прокапват,
особено във слънчевите дни,
когато шепите, поднесени парадно,
неволно свиват се в юмруци.
Изскърцва на умиране вратата,
отброява всеки влязъл силует
като пачка със омачкани банкноти
в ръцете на брадясал скитник.
Залостени в немитите прозорци,
душите на човеците кротуват
и гледат, трупат впечатления
с увисналите парцаливи длани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Василева Все права защищены
Винаги ме изненадваш приятно!Харесва ми да те чета!
