17 мар. 2008 г., 13:22

Старата къща 

  Поэзия
495 0 7
 

Таваните безмилостно прокапват,

особено във слънчевите дни,

когато шепите, поднесени парадно,

неволно свиват се в юмруци.

 

Изскърцва на умиране вратата,

отброява всеки влязъл силует

като пачка със омачкани банкноти

в ръцете на брадясал скитник.

 

Залостени в немитите прозорци,

душите на човеците кротуват

и гледат, трупат впечатления

с увисналите парцаливи длани.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??