Автор:Генка Богданова
Първо се пропука бялата стена.
После покривът пробит заплака
и като стара, немощна жена,
тя тъжния си край зачака.
Прегърби се и старият чардак
с отдавна мъртвата лозница.
Тук пролет не запява пак
от юг завърнала се птица.
Нощем вятър полудял
тъмния фенер люлее.
От болка сякаш онемял ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up