Aug 6, 2023, 7:09 PM  

Старчето на детската площадка 

  Poetry
148 2 3

СТАРЧЕТО НА ДЕТСКАТА ПЛОЩАДКА

 

Понеже младостта ми беше кратка –
до днес така не се и наиграх! –
се залюлях на детската площадка
на люлката, потънала във прах.

 

Зарязал имидж, фейс и родна стряха,
един изкукуригал, дърт петел! –
деца и майки цял ден ми се смяха
на моя устрем горд и набег смел.

 

И спуснах се – картинката бе жалка! –
по детската пързалка – с малко страх.
И – сякаш мама пак ми каза: – Валка,
внимавай, щото ще ядеш пердах!

 

Покетрих се след туй на катерушка! –
с един девиз, дошъл от шейсетте,
че – който папка, спинка – или слушка,
той – ееей такъв голям! – ще порасте.

 

И – ей ме, на! – шейсет и шест окръглил,
не съм, като че ли, все още в час? –
додето се озърнем – и си тръгва
животецът на всекиго от нас.

 

И – тъй като дъската ми си хлопа,
един старик – все тъй непомъдрял,
си поиграх на лимки, челик-сопа! –
с момчетата от нашия квартал.

 

И нека днес остане си загадка
каква бе, всъщност, крайната ми цел?
Във пясъчника – с кофичка, с лопатка,
ви прокопах към детството тунел.

 

© Валери Станков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??