Стари хора
В листата вятърът шуми
и носи мириса на есен.
А ние с тебе сме сами
в живот от времето понесен.
И капят жълтите листа
в душите вече остарели.
Къде са днеска тез места,
където от любов сме мрели?
Къде са младите тела,
които за любов горяха?
Къде са силните дела,
които дланите творяха?
Къде са младите сърца,
в които нямаше умора?
Къде са гладките лица
преди да станем стари хора?
Къде са нашите деца,
които гледахме от малки?
Какви са техните лица
в страни големи пък и малки?
В листата вятърът шуми
и носи мириса на есен.
А ние с тебе - пак сами
в живота и сега нелесен.
Подпри главата си на мен
и дай ръката в мойте длани.
И нека всеки следващ ден
да бъде по-добър от лани.
Да не забравяме сега,
че всяка възраст е красива.
И нека цветната дъга
със нас по-дълго да преспива!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасен стих!!!
-
"Да не забравяме сега,
че всяка възраст е красива.
И нека цветната дъга
със нас по-дълго да преспива!"
Прекрасно, Никола! -
Човечността на твоята поезия е винаги вълнуваща сърцата!
-
благодаря, Приятели, за хубавите отзиви и оценки!
Радвам се,че съм ви развълнувал!Желая ви хубав ден и поздрави от мен! -
Верни думи за старостта, до която не всеки може да стигне...
Щастливи са, които доживяват...
-
Хареса ми елегичния тон и болката по младостта!Но е хубаво, когато имаш топлещи спомени!
-
Хубаво, носталгично! Харесах!
-
Една панорама на живота, с помощта на ретроспекция, а след това на поглед /през рамо/ към бъдещето, завършваща с оптимистичен и толкова нужен за душевното равновесие на всеки един от нас финал:
"Да не забравяме сега,
че всяка възраст е красива.
И нека цветната дъга
със нас по-дълго да преспива!"
Поздравление за написаното, Никола! Красиво и силно! -
красива е душата ти, Никола...
толкова мил, толкова смиряващо топъл и тъжен стих скоро
не бях чела... развълнува ме, приятелю..
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
