Jun 30, 2020, 8:01 AM  

Старият клошар 2

  Poetry » Civic
732 0 1

Изоставен от обществото и властта,

той вижда деня си последен.

Не, не мога да ви простя,

"лидери", че оставихте го беден.

 

Не знаете що е нищета,

че в лимузини пътувате,

несправедливо устроен е света,

а вие за човека даже не тъгувате.

 

Поне ще се зачервите ли от срам -

не виждате ли, че човек умира!? -

по-големи циници аз не знам,

че гоните отново келепира!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...