Старият кът
СТАРИЯТ КЪТ
Спри, почакай, почакай за малко!
Тъй не бива да тръгваш на път.
Без раздяла, без вопъл последен...
Да поседнем във стария кът.
Той ни помни и пак ни очаква.
Той е верен на нашите дни,
че отдавна сме само познати, не знае.
Да му кажем!!! Затуй остани!
Този кът ни събираше винаги,
щом си тръгнеше дългият ден.
Колко клетви в него оставихме.
Нека малко от тях да сберем.
С толкоз обич ни чакаше винаги.
Малък свят го наричаше ти.
Свят, във който с тебе царувахме,
Свят, измислен и пълен с мечти.
Спри, почакай! Почакай за малко!
На раздяла дори обеща,
че когато край него минаваш,
ще му плащаш с горчива сълза.
© Иван Иванов All rights reserved.
