oki76 (Иван Иванов)
102 2
Mar 6, 2008, 8:04 AM

Старият кът 

  Poetry » Other
1396 0 7
 

СТАРИЯТ  КЪТ

 

 

Спри, почакай, почакай за малко!

Тъй не бива да тръгваш на път.

Без раздяла, без вопъл последен...

Да поседнем във стария кът.

 

 

Той ни помни и пак ни очаква.

Той е верен на нашите дни,

че отдавна сме само познати, не знае.

Да му кажем!!! Затуй остани!

 

 

Този кът ни събираше винаги,

щом  си тръгнеше дългият ден.

Колко клетви в него оставихме.

Нека малко от тях да сберем.

 

 

С толкоз обич ни чакаше винаги.

Малък свят го наричаше ти.

Свят, във който с тебе царувахме,

Свят, измислен и пълен с мечти.

 

 

Спри, почакай! Почакай за малко!

На раздяла дори обеща,

че когато край него минаваш,

ще му плащаш с горчива сълза.

© Иван Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??