СТАРИЯТ КЪТ
Спри, почакай, почакай за малко!
Тъй не бива да тръгваш на път.
Без раздяла, без вопъл последен...
Да поседнем във стария кът.
Той ни помни и пак ни очаква.
Той е верен на нашите дни,
че отдавна сме само познати, не знае.
Да му кажем!!! Затуй остани!
Този кът ни събираше винаги,
щом си тръгнеше дългият ден.
Колко клетви в него оставихме. ...