Старостта преминава
Старостта преминава
бавно край мен.
Баба и дядо
за ръка са се хванали.
Товарът житейски
поравно смален
между него и нея
в годините срастнали.
Плахо пристъпват,
а гордост личи
в стъпките ситни,
така неуверени.
В косите сребристи,
щастливите дни.
В раменете отрудени,
тежките спомени.
Старостта преминава
достойно край мен.
В очите й - слънце.
В сърцето й - младост.
Тя крачи към утре,
както преди,
ръка във ръка
с преживяната радост.
бавно край мен.
Баба и дядо
за ръка са се хванали.
Товарът житейски
поравно смален
между него и нея
в годините срастнали.
Плахо пристъпват,
а гордост личи
в стъпките ситни,
така неуверени.
В косите сребристи,
щастливите дни.
В раменете отрудени,
тежките спомени.
Старостта преминава
достойно край мен.
В очите й - слънце.
В сърцето й - младост.
Тя крачи към утре,
както преди,
ръка във ръка
с преживяната радост.
© Таня Мезева All rights reserved.
