Sep 18, 2007, 8:14 AM

Стаята

  Poetry
1K 0 7

Стаята е с две легла –

другото за мен е.

Ти си приказна жена –

мое вдъхновение.


Раят е зад таз врата,

падам на колене.

Ти – от другата страна...

Дървен под – студен е.


Краят на една игра,

малко развлечение.

Щастието от любовта

тъне във забвение.


Стаята е с две легла –

другото за мен е.

Паякът плете тъга

и тъче мъчение.


Зная, че не те влека –

имах провидение...

Хвърлям се напред с глава

в мъртвото вълнение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....