18 сент. 2007 г., 08:14

Стаята

1K 0 7

Стаята е с две легла –

другото за мен е.

Ти си приказна жена –

мое вдъхновение.


Раят е зад таз врата,

падам на колене.

Ти – от другата страна...

Дървен под – студен е.


Краят на една игра,

малко развлечение.

Щастието от любовта

тъне във забвение.


Стаята е с две легла –

другото за мен е.

Паякът плете тъга

и тъче мъчение.


Зная, че не те влека –

имах провидение...

Хвърлям се напред с глава

в мъртвото вълнение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...