Стена
Късове камъни грубо измазани.
То си е просто стена.
Прашна и страшна, в душите ни дращи
със маникюр от тъга.
Ние строим, ние здраво ги зидаме -
разумно, уж без вина,
тези стени, тези каменни зидове
на вероятната свобода.
Вдигаш стена. Този, който ти пречи,
остава зад теб, в минал ден.
После и втори, после и трети...
свободен си, но заграден.
Господи, нека отворим душите си!
Нека се слеят в едно
с разума, който уж дава на дните ни
смисъл в този живот.
Бурни морета и облаци купести
в цял свят, от тебе роден,
ти за мен, малкия, Господи, чуваш ли?
Как си се сетил за мен?
И благодарен, доколкото мога,
аз не издигам стени.
И съм свободен, но всъщност затворен -
всеки край мене строи.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
?
