Dec 6, 2008, 9:47 PM

Стенна история... 

  Poetry » Other
597 0 1
Старата картина, с пукнатина,
човекът, сниман на шега,
с позлатената му рамка,
не вижда душевната ми рана.
Тапетите, олющени отдавна,
заграждат сивотата равна,
но човекът го посреща с усмивка,
лунен лъч е негова покривка, спи.
По гърба ми бавно идват тръпки,
на дървото му, зад него има пъпки,
връвчици-спомени от
мартенска тъга, следа. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Къшев All rights reserved.

Random works
: ??:??