Стига
Стига
Когато се раждат спонтанните строфи
и нямам време да пиша,
тогава извиквам. Дъх поемам дълбоко
и спирам за малко да дишам.
Но някъде вътре, дълбоко във мене,
извор могъщ се надига.
Тогава изпускам глътката въздух,
безгласно провикам си: Стига!
Но изворът в мощна река се превръща.
Прелива през всички прегради.
Нарежда ми твърдо - ръце да разтворя,
за да направя с тях вади.
Иначе, старият мост над реката
всеки момент ще се срути.
А може би тъкмо това днес е нужно –
старото да се изкупи!
© Стойна Димова All rights reserved.
