Стига ми да съм край теб,
да бдя, когато засънуваш
и веднъж поне да чуя
името ми как бълнуваш.
А в свежо хладно утро
мързеливо да се сгушваш,
докато с лъчи игриво
то завесите промушва.
Да си мълчим дори -
достатъчно ми е това,
сърцето ти да слушам,
дишането ти да доловя.
Стига ми във унес тих
сега пред тебе да немея.
И в стихове аз свойто
вдъхновение да лея!
© Александър All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
