Стих без думи
Стих без думи
Няма правилно начало.
Без повече измами и лъжи.
Самите ний сме огледало
на собствените си мечти.
Но... думи. Стига с тези думи.
Сухи като есенни листа,
разпадат се те помежду ни,
отнася ги в забрава есента.
Допир лек от ласка нежна,
целувка, дарена с любов.
Могъщи по са от небрежно
напечатан послеслов.
Но как се пише стих без думи,
как се хваща буря в стъкълце?
И звезда в мрака щом изгубиш,
как намираш я в пустото небе?
Как принтира се една мечта,
как се радост редактира,
а мастилото на любовта
как при грешка се изтрива?
Ала той, писателят на чувства,
пише без умора стих след стих.
Грешките си нивга не пропуска,
старателно записва всеки миг.
Няма правилно начало.
Нито правилен финал.
Но всеки със стиха си само
истински ще бъде цял.
© Петя Павлова All rights reserved.
