Стихче
Слънцето изгря вече,
ставам и кафето слагам.
А една мисъл, като потече..
и на листа я полагам.
Искам да бъде стихче
В което да няма тревоги.
Да не бъде като притча
С поучителни истории.
Оф, нека да забравим
за тъги и неволи!
И душите си оставим
да полудуват”голи”
Пък докъдето стигнем,
нека не мислим за края.
Като вулкани да изригнем,
после да му търсим колая.
Да усетим как слънцето грее,
как потрепват нежно листата.
Да чуем как Ние се смеем
Да сме безгрижни като децата.
Изпих си кафето.....
Разсъних се вече....
Освободих си сърцето...
Твои ред е Човече!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
Благодаря ти! За съжаление има много негативна енергия тук. И не само тук, тя е навсякъде около нас. Както казах по-рано всеки си има мнение и уважавам това качество у хората. Но не мога да разбера злобата?! В този сайт има прекрасни произведения, прекрасни автори! Има и такива като мен предполагам, които просто обичат поезията и им действа разтоварващо, зареждащо. Писането е нещо, което ме кара да освободя душата си. Да прочета нещо тук също ми доставя удоволствие. Приемам критики, но не и злобни коментари! Мога да се поуча от съветите ви и ги приемам