Стихии на грешница
Стихии на грешница
Като изгряващо слънце, прегърнало всичкото,
разпиляла късчета нежност от себе си
да докосвам твоето тяло със тяло.
И вдъхнала твоите мисли,
да дарявам своята страст сякаш вятър,
силно бушуващ и страшен.
Да забравяме, че сме грешници, стенейки.
Да потъваме безкрайно божествени.
После пареща болка. И студ, и тъга,
че няма вечно слънце на земята.
Погалвам мъничко тихо листо.
Допирам устни - отпивам роса.
Така да отпия от тебе жадувам.
Да галя, проучвам и давам
като обичаща до лудост жена,
вляла всички стихии в душата си.
За да се бори за тебе.
И да се моли за себе си.
© Теодора Тотева All rights reserved.
