Равнина светла, тиха, просторна...
Слънце грее, птички пеят;
и уж всичко диша спокойно,
докато урагани не почнат да веят!
Небе синьо, голямо и чисто...
Прохлада, спокойствие – тиха въздишка;
уж топли и грее радост златиста,
но буря разкъсва привидната нишка!
Няма предвестие – просто така...
просто защото го може:
Човешка природа дали е това?
Или погрешен грях, а, Боже? ...