Стойте!
Аз не съм по-различен от вас, момчета,
не всичко знаех, когато ме питаха в клас.
Имал съм двойки, имал съм и успехи.
И момичетата бяха като всички нас.
Всички бяхме една вода ненапита.
Кой на шеф, кой на овчар беше син.
Класната бе на всички еднакво сърдита
и ни прокле не с Анатема, а с Амин.
Много взеха от тази благословия.
Кой заседна във банка, кой частна фирма пое.
Някой даже от себе си вече се крие,
но всеки е роб само на двете ръце.
Всички имахме – две ръце с десет пръста.
Като вчера си спомням всеки от нас.
Еднакво унили и еднакво чевръсти,
сякаш сме не ученически, а житен клас.
Днес съм далеч, ала споменът граници няма.
С топла усмивка и класната ме следи.
Близо сме уж. Разделя ни някаква яма.
Стойте! Ще оплета за вас въже от сълзи.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
