Стойте!
Аз не съм по-различен от вас, момчета,
не всичко знаех, когато ме питаха в клас.
Имал съм двойки, имал съм и успехи.
И момичетата бяха като всички нас.
Всички бяхме една вода ненапита.
Кой на шеф, кой на овчар беше син.
Класната бе на всички еднакво сърдита
и ни прокле не с Анатема, а с Амин.
Много взеха от тази благословия.
Кой заседна във банка, кой частна фирма пое.
Някой даже от себе си вече се крие,
но всеки е роб само на двете ръце.
Всички имахме – две ръце с десет пръста.
Като вчера си спомням всеки от нас.
Еднакво унили и еднакво чевръсти,
сякаш сме не ученически, а житен клас.
Днес съм далеч, ала споменът граници няма.
С топла усмивка и класната ме следи.
Близо сме уж. Разделя ни някаква яма.
Стойте! Ще оплета за вас въже от сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
