Feb 17, 2011, 4:33 PM

Страх

  Poetry » Other
655 0 1

Загубата убиваше ме

ден след ден,

разяждаше ме като сяра,

убиваше ме, измъчваше ме...

 

Страх изпитвам

да не загубя теб,

любовта на живота ми

сега и завинаги!

 

Съжалявам за всичко,

което ти причиних,

страхът от загубата

ме прави друг човек!

 

Болката, която изпитвам,

поглъща ме, убива ме.

От нея злоба се поражда,

съжалявам, не искам това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани Филт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...