Sep 21, 2007, 10:15 PM

Страх 

  Poetry
1354 0 20
Страх

Със спомените си останах,
сама, без теб, без твоите ръце.
Късно е да се надявам,
че любовта при тебе ще ме отведе.

Страх в очите си откривам,
Страх! От тебе имам нужда,
върни се, друга съм без теб,
пред огледалото съм чужда.

Искам те обратно, обич!
Усмивката ми няма я без теб,
животът пуст е, няма нищо,
без теб не мога да съм аз човек.

И няма сила на Земята,
която да те върне пак при мен.
И няма думи да опиша
болката, че няма те до мен.

Искам, но е вече късно,
обичам, но е вече късно!
И няма кой да ме спаси,
да ме обича, както ти...

© Ирен Кривошиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??