Страх
Страх
Със спомените си останах,
сама, без теб, без твоите ръце.
Късно е да се надявам,
че любовта при тебе ще ме отведе.
Страх в очите си откривам,
Страх! От тебе имам нужда,
върни се, друга съм без теб,
пред огледалото съм чужда.
Искам те обратно, обич!
Усмивката ми няма я без теб,
животът пуст е, няма нищо,
без теб не мога да съм аз човек.
И няма сила на Земята,
която да те върне пак при мен.
И няма думи да опиша
болката, че няма те до мен.
Искам, но е вече късно,
обичам, но е вече късно!
И няма кой да ме спаси,
да ме обича, както ти...
Със спомените си останах,
сама, без теб, без твоите ръце.
Късно е да се надявам,
че любовта при тебе ще ме отведе.
Страх в очите си откривам,
Страх! От тебе имам нужда,
върни се, друга съм без теб,
пред огледалото съм чужда.
Искам те обратно, обич!
Усмивката ми няма я без теб,
животът пуст е, няма нищо,
без теб не мога да съм аз човек.
И няма сила на Земята,
която да те върне пак при мен.
И няма думи да опиша
болката, че няма те до мен.
Искам, но е вече късно,
обичам, но е вече късно!
И няма кой да ме спаси,
да ме обича, както ти...
© Ирен Кривошиева All rights reserved.
