СТРАХ ОТ ГРЯХ
Един човек на Бога се помолил:
„Прости ми,Боже,мойте грехове,
подведен бях,но ти си ми опора,
излъган бях от твойте врагове…”
Бог прощавал грешки непростени
и на човека също Той простил.
А тоя,що бил паднал на колене,
приискало му се- и пак сгрешил.
Отново пред Всевишния застанал
и пак се молил със сълзи в очи.
Но новият му грях останал
в сърцата чужди вечно да боли.
Човек без грях- уви,не съществува.
Днес всеки има някой собствен грях.
Но кой от нас пред Бог не се преструва?
И кой,преструвайки се,не изпитва страх?!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
