valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
25 янв. 2007 г., 01:08

СТРАХ ОТ ГРЯХ 

  Поэзия
849 0 4

Един човек на Бога се помолил:

„Прости ми,Боже,мойте грехове,

подведен бях,но ти си ми опора,

излъган бях от твойте врагове…”

 

Бог прощавал грешки непростени

и на човека също Той простил.

А тоя,що бил паднал на колене,

приискало му се- и пак сгрешил.

 

Отново пред Всевишния застанал

и пак се молил със сълзи в очи.

Но новият му грях останал

в сърцата чужди вечно да боли.

 

Човек без грях- уви,не съществува.

Днес всеки има някой собствен грях.

Но кой от нас пред Бог не се преструва?

И кой,преструвайки се,не изпитва страх?!

 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Виждаш ли,..колко размисли подбуди..Хубав стих..отново.
  • И този стих много ми хареса, буди много размисли стиха ти.
    Рядко си задаваме въпроса: Колко е голям греха ни?

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Всеки има своят грях, няма безгрешни, но пред Бог защо ни е да се преструваме...
    Замисли ме.
  • Наистина, будят размисли думите ти! Силен стих! Поздрав!
Предложения
: ??:??