Jun 5, 2006, 9:29 PM

СТРАХОВЕ

  Poetry
977 0 10

СТРАХОВЕ


Ветровити колебания подхлъзваха
растящите ми мисли все на там,
където страховете не разсъмваха
под сенките зловещи-океан.

И плувах без посоки, нелогично,
във пясъци потъващи лежах,
безпътна придружавах еднолично,
картина от измислен, женски страх.

От размисли напудрени трептяха
нозете ми без земната си твърд.
В стомаха пеперуди прелетяха,
изплашвайки сърцето ми до смърт.

Едно въображение бодеше
със точност на бродираща ръка,
в нощта, с която всичко спеше,
а аз лудувах в танца на страха.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...