5.06.2006 г., 21:29 ч.

СТРАХОВЕ 

  Поезия
721 0 10

СТРАХОВЕ


Ветровити колебания подхлъзваха
растящите ми мисли все на там,
където страховете не разсъмваха
под сенките зловещи-океан.

И плувах без посоки, нелогично,
във пясъци потъващи лежах,
безпътна придружавах еднолично,
картина от измислен, женски страх.

От размисли напудрени трептяха
нозете ми без земната си твърд.
В стомаха пеперуди прелетяха,
изплашвайки сърцето ми до смърт.

Едно въображение бодеше
със точност на бродираща ръка,
в нощта, с която всичко спеше,
а аз лудувах в танца на страха.


 

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??