СТРАХОВЕ
СТРАХОВЕ
Ветровити колебания подхлъзваха
растящите ми мисли все на там,
където страховете не разсъмваха
под сенките зловещи-океан.
И плувах без посоки, нелогично,
във пясъци потъващи лежах,
безпътна придружавах еднолично,
картина от измислен, женски страх.
От размисли напудрени трептяха
нозете ми без земната си твърд.
В стомаха пеперуди прелетяха,
изплашвайки сърцето ми до смърт.
Едно въображение бодеше
със точност на бродираща ръка,
в нощта, с която всичко спеше,
а аз лудувах в танца на страха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Христова Всички права запазени
