Jul 9, 2008, 9:44 PM

страхувам се...

  Poetry
1.3K 0 0

Страхувам се теб да забравя,

не смея друг да обичам,

нищо не ме интересува, не правя,

не искам на друг да се вричам.

 

 Страхувам се теб да забравя,

болка голяма ти причини ми,

опитвам се аз да мечтая

за деня, в който ще кажеш прости ми.

 

Страхувам се аз да желая

да се върнеш отново при мен,

не искам аз да гадая

дали ще превърнеш нощта ми във ден.

 

Страхувам се теб да забравя,

защото обичам те аз,

не очаквай нищо да правя

едва ли съдбата е решила какво ще се случи със нас!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...