Jul 9, 2008, 9:44 PM

страхувам се...

  Poetry
1.3K 0 0

Страхувам се теб да забравя,

не смея друг да обичам,

нищо не ме интересува, не правя,

не искам на друг да се вричам.

 

 Страхувам се теб да забравя,

болка голяма ти причини ми,

опитвам се аз да мечтая

за деня, в който ще кажеш прости ми.

 

Страхувам се аз да желая

да се върнеш отново при мен,

не искам аз да гадая

дали ще превърнеш нощта ми във ден.

 

Страхувам се теб да забравя,

защото обичам те аз,

не очаквай нищо да правя

едва ли съдбата е решила какво ще се случи със нас!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...