Jun 28, 2008, 1:53 PM

Страхувам се

  Poetry
925 0 15

              Страхувам се

 

 

 

 

 

 

Не ме е страх от самотата,

пируваща във моята душа.

Страхувам се от тъмнината,

от изпепеляващия огън на леда.

 

 

 

 

Не ме е страх от тишината,

поробила самотното сърце.

Страхувам се от светлината,

от лъча надежда, прокрадващ се.

 

 

 

 

Не се страхувам от страха си -

с безстрашие го стъпквам и вървя напред.

Страхувам се от смелостта си -

да повярвам аз отново в теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...