Страхувам се
Страх ме е
от собствените ми
предчувствия.
Плагиатствам
от бурите,
за да не съм изкуствена
(обичам косите си
мокри...
и в гласа оная дрезгавина,
с която гръмотевицата се носи).
Лятна съм -
отминавам най-бързо.
Не оставям ни спомен,
ни...
но сън!
Всъщност лято
като всяко друго.
А прозорецът среща
свое "отвън",
когато отвътре
не е дъждовно, а сухо.
И съм замислена,
започвам плахо и неуверено,
докато се излея изцяло,
но винаги
оставям локвите
в себе си
и търся оправдание
в ново начало,
защото звучи
като в детска приказка.
Изплаших се
от пресъхнало предчувствие,
че някой може
да утоли своя глад
с мойте викове
и да ме опитоми
с едничкото: "Остани!"
Не, бурите спомени
не оставят,
но сън...
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
