Страхът ми отдели от мене,
изпепели го с истинска любов.
В сърцето крие се от доста време,
притиснал ме е в невидим обков.
Страхът ми отдели от мене,
да се предадем в ръцете на греха.
Чрез теб и с неговата помощ,
ще преодолеем черна самота.
Страхът ми отдели от мене,
изтръгни го от моята душа.
Позволи й от днес да живее,
нека възтържествува любовта.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
