Feb 16, 2008, 7:52 PM

Страхът ми отдели от мене

  Poetry
672 0 9

 Страхът ми отдели от мене,

изпепели го с истинска любов.

В сърцето крие се от доста време,

притиснал ме е в невидим обков.

 

 

Страхът ми отдели от мене,

да се предадем в ръцете на греха.

Чрез теб и с неговата помощ,

ще преодолеем черна самота.

 

 

Страхът ми отдели от мене,

изтръгни го от моята душа.

Позволи й от днес да живее,

нека възтържествува любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...