Чаша вино.
Запалена свещ.
Тишина.
И вали...
Насаме съм със теб. Само ти ме приемаш такава.
Няма друг, който да ме изслуша така както ти.
Няма друг, дето колкото теб моя свят да познава.
Колко пъти захвърлях те в тъмния ъгъл, от страх,
съвестта да не чуе от тайните, дето споделям...
Колко листове скъсах... Възкръсваха после от тях
най-болящите стихове... (Дето се пишат в Неделя).
И лекувах носталгии, спомени, зеещи рани ...