Oct 4, 2006, 12:06 PM

странно

  Poetry
744 0 1
Странен град
със странни хора,
със странен сняг,
със странни кучета,
със странен аз.

странен луд,
странен луд,
странен бог,
пътувам странно,
по странен път
с оранжев,гумен асфалт,
аз ли съм странен?
странни котки,
които не бягат от страни кучета
които се катерят по дървета,
странни птички,
които закусват с прасета,
странни старци ,
които тичат по полета,
странни къщи,
с покриви в земята,
и пак този странен луд
които пътува странно
по този наш
оранжев,гумен асфалт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тарададам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Еее браво!Много е добро,наистина странно,но това е типично за теб!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...