4 oct 2006, 12:06

странно

  Poesía
748 0 1
Странен град
със странни хора,
със странен сняг,
със странни кучета,
със странен аз.

странен луд,
странен луд,
странен бог,
пътувам странно,
по странен път
с оранжев,гумен асфалт,
аз ли съм странен?
странни котки,
които не бягат от страни кучета
които се катерят по дървета,
странни птички,
които закусват с прасета,
странни старци ,
които тичат по полета,
странни къщи,
с покриви в земята,
и пак този странен луд
които пътува странно
по този наш
оранжев,гумен асфалт.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еее браво!Много е добро,наистина странно,но това е типично за теб!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...