4 oct 2006, 12:06

странно

  Poesía
747 0 1
Странен град
със странни хора,
със странен сняг,
със странни кучета,
със странен аз.

странен луд,
странен луд,
странен бог,
пътувам странно,
по странен път
с оранжев,гумен асфалт,
аз ли съм странен?
странни котки,
които не бягат от страни кучета
които се катерят по дървета,
странни птички,
които закусват с прасета,
странни старци ,
които тичат по полета,
странни къщи,
с покриви в земята,
и пак този странен луд
които пътува странно
по този наш
оранжев,гумен асфалт.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еее браво!Много е добро,наистина странно,но това е типично за теб!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....